Организации за колективно управление на права сродни на авторското

Автор: Ралица Каналева-Иванова
Публикувано в списание “Собственост и право “ бр.2/2003г.

Български Език English Language
Начало
За мен
Дейности
l
Услуги
Връзки
Контакти


      Понятието сродни права е винаги свързано със системата на авторското право.Близостта е видна още от наименованието сродни на авторските права, което широко се използва, както в научната литература, така и в правните системи на отделните страни ( neighbouring or related rights, Verwandte Schutzrechte, droits voisins, смежные права).1 В българската правна система сродните права, също както авторските се отнасят към категорията на абсолютните субективни права. Докато при авторските носител е предимно авторът, то носителите на сродни права са класифицирани съгласно чл.72 на Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) в следните групи: артисти –изпълнители, продуценти на звукозаписи, филмови продуценти, радио и телевизионни организации. Кръгът на закриляните обекти на сродни права, съгласно чл.72 на ЗАПСП обхваща: изпълненията, звукозаписите, първоначалния запис на филм или друго аудиавизуално произведение, програмите на радио и телевизионните организации. Продължителността на закрила на сродните на авторските права е 50 години.
Самостоятелна международна регламентация  сродните права получават с подписването през 1961г. на Римската конвенция за закрила на артистите – изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващи организации.Специална закрила на тези права е въведена за първи път в правните системи на Германия през 1965г., Франция през 1985г, Холандия през 1993г., Белгия през 1994г.
2
България се присъединява към Римската конвенция през 1995г., но в ЗАПСП още през 1993г. в дял втори се урежда материята за сродни на авторските права, а с поправките от 2000г. за носители се признават и филмовите продуценти.
ЗАПСП, разграничава правомощията на  носителите на авторски и  сродни права  като  неимуществени (правото на име) и имуществени (правото на използване на произведението)3 . Изключителните имуществени права  могат да бъдат упражнявани индивидуално или чрез организация за колективно управление. Колективното управление на авторски и сродни на тях права е възможно решение, когато индивидуалното упражняване е непрактично, по една от следните причини: голям брой произведения, голям брой ползватели, съвместни произведения включващи няколко носители на авторски или сродни на тях права. Обикновено предимствата  на колективното управление са в по-лесно практическо прилагане на правата и тяхното по-ефективно администриране, увеличаване броя  на договорите с ползвателите, намаляване на административните разходи.
При колективното управление, носителите на права упълномощават организациите да управляват техните имуществени права. Тези организации от своя страна преговарят и сключват договори с ползвателите, събират таксите за използване на произведенията и разпределят получените суми между носителите на права, определят размера на отчисленията за издръжка, чиито процент варира обикновено около 25 % от приходите. Не на последно място организациите за колективно управление на права, осъществяват защита и представляват своите членове пред съда и всички административни органи.

     Настоящото изложение, няма за цел да изчерпи в детайли всички аспекти на колективното управление на сродни права, както и техните организации. Направен е опит за кратък преглед на съществуващата практика в някои европейски страни, както и в България. В съвременния свят на непрекъснато развиващи се технологии и нови форми на използване на обектите на авторски и сродни права, колективното управление става реална необходимост. В България процеса на структуриране и ефективно функциониране на организациите за колективно управление на сродни права е още в начален стадии. Но неизбежно тяхното значение ще се засилва по пътя на страната ни към Европа.



1Саракинов Г. “Авторско право и сродните му права в Република България” изд.Сиби 2002г., стр.187

2Каменова Ц.  “Авторско право международно и национално“  изд. БАН  1999г., стр. 274

3Саракинов Г.“Авторскo право и сродните му права в Република България” изд.Сиби 2002г., стр.20

4Програма ФАР “Колективно управление на правата за възпроизвеждане: развитие и модели” изд.Софита 1999г. , стр.9