Неимуществени авторски и сродни на авторските права и тяхната прехвърлимост /отчуждимост/

автор Ралица Каналева-Иванова , публикация в сп.”Собственост и право” бр.11/2004г

Български Език English Language
Начало
За мен
Дейности
l
Услуги
Връзки
Контакти

     Авторското право, явяващо се  част от гражданското  законодателство на отделните страни регулира отношенията по използване на произведенията на литературата, изкуството и науката. Държавите принадлежащи към континенталната правна система  приемат, че авторското право включва имуществени и неимуществени права на авторите. Българският закон за авторското право и сродните му права следвайки европейската традиция, също закрепва  делението на правата на имуществени и неимуществени.
      Неимуществените права са свързани с личността на автора, по тази причина те се наричат още лични или морални права.
      Неимуществените авторски права получават за първи път закрила в Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения през 1928г. Тази закрила е усъвършенствана последователно през
1948г. и през 1967г.
1
      Съдържанието на неимуществените авторски права е регламентирано в чл.6 бис от Бернската конвенция, който гласи следното :
“Независимо от имуществените права на авторите и дори след прехвърлянето на тези права авторът запазва правото си да поиска да му бъде признато авторството и да се противопостави на всякакво изопачаване, осакатяване или всякакво друго изменение на своето произведение или всякакво друго посегателство върху това произведение, което накърнява неговата чест или престиж.”
      Този текст посочва като основни няколко неимуществени авторски права, а именно: правото на авторство, правото на авторско име, правото на неизменяемост на произведението, наричано още “право на уважение”.Чл.6 бис включва един задължителен минимум на закрила на неимуществените авторски права, който всички страни по Бернската конвенция /148 държави/ приемат, но съвсем не изчерпва цялата плеяда от неимуществени права, които обикновено се закрилят от националните  законодателства.
      Българският Закон за авторското право и сродните му права в чл.15 ал.1 изброява изчерпателно осем неимуществени субективни авторски права , както следва2:
т.1 “ Авторът има право да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това с изключение на обектите по чл.3 ал.1, т.4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор.”
     Такова право нямат, освен ако изрично не е уговорено в договор с ползвателя на произведението, авторите на : - филми и други аудиовизуални произведения  - произведения на архитектурата – проекти, карти, схеми, планове и др. съгласно чл.3 ал.1, т.4, 6 и 8 от ЗАПСП /Закон за авторското право и сродните му права /.

     Тук нашият законодател визира право на разгласяване на произведението. Съдържанието на правото на разгласяване представлява правногарантираната възможност за автора да доведе произведението си до знанието  на неограничен кръг от лица, независимо от формата и начина по който се осъществява това.3 Правото на разгласяване най-често се реализира чрез публикуване на произведението, което според ЗАПСП означава довеждане на произведението до знанието на неограничен кръг лица посредством възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от него, включително като звукозаписи или видеозаписи, в достатъчно количество в зависимост от естеството на произведението.4
       Субективното неимуществено авторско правото на разгласяване може да бъде наследявано и отчуждавано. Отчуждаването на това право в патримониума на ползвател може да стане само изрично и то в писмена форма. Времетраенето на правото на разгласяване, както и на всички останали неимуществени права е докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. Нашият законодател в чл.34а от ЗАПСП, осъществява и една допълнителна закрила за непубликувани произведения. Тя се отнася за случаите, когато е изтекъл срокът на времетраене на авторското право и притетежателят на  неимущественото право на разгласяване реши да го публикува. При тази хипотеза той се ползва с правата по чл.18 от ЗАПСП, т.е изключително право на използване на произведението и разрешаване използването му от други лица, като времетраенето на това правомощие продължава, съгласно чл.34а от ЗАПСП, 25 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която произведението е било разгласено. 
т.2 “Авторът има право да иска признаване на неговото авторство върху произведението.”
     Второто субективно неимуществено право, но едно от най-важните е правото на авторство. То възниква  със самия факт на създаване на произведението, като неотделимо от личността на автора и не зависи от това дали произведението е публикувано, дали е създадено в рамките на трудово правоотношение или се използва от други лица. Правото на авторство е оригинерно  право и всички останали неимуществени и имуществени права възникват след него.Правото на авторство е неотчуждимо и ненаследимо. Но авторството вече не като субективно право, а като обществено признание съществува независимо от автора и след неговата смърт.5    
т.3 “ Авторът има право да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.”
     Тук законодаталеят дава правомощие на автора  да избере при реализиране на правото на разгласяване на произведението  как да се идентифицира в публичното пространство / обществото /, като използва творчески псевдоним или не посочва никакво име. Разгласяването на произведението анонимно най-често се случва в печатните медии при уводни статии, публикуване на епиграми, карикатури и т.н . Неимущественото право произведението да бъде разгласено под псевдоним  или анонимно е наследимо и прехвърлимо, то е подготвка за следващото правомощие. 

т.4Авторът има право да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението.”
    Правото на авторско име е свързано с правото на авторство, също като него е неотчуждимо и ненаследимо. Но докато правото на авторство е обективен факт възникващ със създаване на произведението и не зависи от неговото разгласяване, то правото на авторско име се реализира с едностранно волеизявление и се осъществява във връзка с използване на произведението.
т.5 “ Авторът има право да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да  наруши законните му интереси или личното му достойнство.”
    Правото на неизменяемост на произведението е едно от основните неимуществени права визирано още в Бернската конвенция за защита на литературните и художествени произведения и присъстващо във всички национални законодателства, известно още като “право на уважение” или “защита на репутацията на автора”. Съдържанието на това право се свежда до това, че при използване на произведението независимо по какъв начин без съгласието на автора не могат да се внасят никакви промени като например да се разделя на части, да се променя неговото заглавие, да се съкращава, разместват глави, използват кадри от него и вмъкват в телевизионни предавания / при аудио-визуалните произведения /. Нашият законодател е посочил едно изключение в чл.15 ал.2, че тази забрана за неизменяемост на произведението без съгласието на автора не се отнася за произведения на архитектурата. Относно произведения на архитектурата, авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на такова произведение да го разруши, преустрои, надстрои или престрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби Когато произведението  има няколко автора е необходимо съгласието на всички съавтори или упълномощен от тях съавтор. Правото на неизменяемост на произведението е наследимо и отчуждимо изрично в писмена форма.
т.6 “Авторът има право да променя произведението си, ако с това не се нарушават правата, придобити от други лица.”
    Правото на промени в произведението е включено с изричното уточнение, че не следва да се нарушават правата на трети лица. Това неимуществено авторско право е отчуждимо изрично в писмена форма, но е ненаследимо съгласно чл.17 от ЗАПСП, което е с цел запазване на  националното културно наследство.6
т.7 “ Авторът има право на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон.”
   Правото на достъп до оригинала на произведението е наследимо неимуществено авторско право и отчуждимо изрично в писмена форма.
т.8 “Авторът има право да спре използване на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети лицата, които законно са придобили това право.”
   Правото на автора да спре използване на произведението поради промени в убежденията си е възможно да бъде упражнявано, като бъдат обезщетени  ползвателите, придобили това право на законно основание. За авторите на произведения на архитектурата това право не се прилага. Правото на автора да спре използване на произведението поради промяна в убежденията е ненаследимо, но отчуждимо изрично в писмена форма.
      Според континенталната правна система, към която принадлежат повечето европейски страни, неимуществените авторски права не могат да се отчуждават. Родината на неимуществените права е Франция.
       В англосасонската правна система тези права са отчуждими. Законът от 1988г. дава на автора, за първи път в Обединеното кралство, така наречените морални права. Двете основни морални права, които английския закон посочва са право на авторство и право за запазване целостта на произведението.7  Канадският закон за авторското право  също говори за морални права и в чл.14.1 ал.1 се упоменават правото на авторство, правото на авторско име и правото за запазване целостта на произведението. Моралните права според чл.14 ал.2 на Канадския закон  не могат да се прехвърлят, но автора може да се откаже от тях напълно или частично.8
      Американският закон допуска  прехвърляне без каквито и да е предварителни условия.9
      Българският законодател е възприел една междинна позиция.10 Той забранява отчуждаването само на две от неимуществените права, като правото на авторство чл.15ал.1 т.2 от ЗАПСП и правото на авторско име чл.15 ал.1 т.4. от ЗАПСП. Всички останали неимуществени права са отчуждими, но само изрично в писмена форма.
      Повечето от правата могат да бъдат упражнявани от наследниците, само правата по чл.15 ал.1 т.6 за внасяне на промени в произведението и чл.15 ал.1 т.8 за спиране използване на произведението поради промени в убежденията си ,не могат да бъдат наследявани. Срока на закрила на неимуществените права е докато е авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. Нашият законодател  изрично е посочил в чл.34 от ЗАПСП,  че две от неимуществените права  - правото на име чл.15т.4 от ЗАПСП и – правото за запазване целостта на произведението чл.15т.5, трябва да бъдат спазвани и след срока на закрила. Органите, които следят за спазването на тези права,  посочени в чл.33 от ЗАПСП са Министерство на културата или съответната организация за колективно управление на авторски права в случай, че починалия или негов наследник е бил неин член, въпреки че тези организации обикновено упражняват имуществените авторски права.
        Както според чуждото законодателство, така и според ЗАПСП неимуществени права имат и носителите на сродни на авторските права  - артисти-изпълнители, продуценти, радио-телевизионни организации.             Разгледани в сравнителен план с неимуществените права на авторите, артистите-изпълнители, продуцентите и радио– и телевизионните организации имат значително по-малко на брой права.11 ЗАПСП в чл.75 посочва само два вида неимуществени права на артистите изпълнители:
        1.Правото на “авторско” име върху изпълнението т.е
“правото да се изисква името, псевдонимът или артистичното име да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко изпълнение на живо и при всяко използване на записаното му изпълнение по какъвто и да е начин.”
     Посоченото по-горе неимуществено право на артистите-изпълнители, също както при авторите е неотчуждимо, но наследимо.
       2. “правото да се изисква запазване целостта и неизменяемостта на записаното му изпълнение по какъвто и да е друг начин.”
     Правото на неизменяемост на записаното изпълнение, подобно на правото на неизменяемост на създаденото произведение при авторите е отчуждимо само изрично в писмена форма и е наследимо. Времетраенето на правата на артистите-изпълнители продължава петдесет години, като срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на публикуване на записа на изпълнението, а в случаите в които той не е публикуван или изпълнението не е записано срока тече от началото на годината, в която се е състояло първото изпълнение /чл.82 ЗАПСП/. Като неимущественото правомощие на артистите-изпълнители  правото на име по аналогия с авторите не следва да бъде нарушавано и след изтичане на срока на времетраене, като органите, съблюдаващи неговото спазване са Министерството на културата или организация за колективно управление на сродни на авторските права.
          Втората категория носители на сродни на авторските права  продуцентите, за разлика от артистите-изпълнители имат едно единствено неимуществено право, визирано в чл.87 ал.1 от ЗАПСП - правото на  име при продуцентите - физически лица или правото на наименование при продуцентите - юридически лица, което е неотчуждимо.
“Продуцентът има право да изисква при възпроизвеждането и разпространението на направените от него записи името му да бъде  посочвано по обичайния за това начин върху звуконосителите, включително върху техните обложки и кутии.”
         В хипотезата на ал.2 чл.87 от ЗАПСП сме изправени пред оборимата презумция, че:
“До доказване на противното за продуцент на записа се смята лицето, чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени върху записа по обичайния за това начин.”
         Независимо от посоченото по-горе продуцентът на звукозапис, както и лице, придобило изключително право за възпроизвеждане на звукозапис, закрилян от закона, могат да поставят на подходящо място върху екземпляр от записа и тяхната опаковка латинската буква “Р” заградена в кръгче, пред своето име или наименование и годината на първото публикуване. 12  По същия начин носителят на авторското право за използване на произведение може  да поставя на подходящо място латинската буква “С”, заградена в кръгче, пред своето име или наименование и годината на разгласяването.13 Поставянето на тези знаци има обозначителен ефект.
          Продължителността на правата на продуцентите, както неимуществени така и имуществени е петдесет години, като срока тече от първи януари на годината, следваща годината на осъществяване на записа. В случая правото на “авторско” име, както при артистите-изпълнители следва да се спазва  и след изтичане на срока на защита. 
         Третият носител на сродни на авторските права радио- и телевизионните организации, също може да се приеме, че има неимуществени права,макар и изрично да не са разграничени от имуществените  права.14
          В текста на чл.91ал.4 от ЗАПСП  е посочено, че:
“При всяко използване на програмата по смисъла на ал.1 използващата организация е длъжна да съобщава по подходящ начин наименованието на организацията, която е осъществила първото излъчване или предаване на програмата”
           Тук отново както при останалите носители на сродни права можем да говорим за право на “авторско” име, но в случая върху радио и телевизионната програма, като цяло. Посоченото неимуществено право е неотчуждимо. Срокът на закрила на имуществените и неимуществени права на радио- и телевизионните организации е петдесет години, като започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на първото излъчване или предаване на програмата.
             Унгарският закон за авторското право в чл.81 също, както в българския ЗАПСП е упоменато, че радио- и телевизионните организации имат неимуществено право на обозначаване на своето име при използване на програмите им. Неимуществените права на артиститие–изпълнители и продуцентите, посочени  в чл.75 и чл.79 на унгарския закон, получават идентична защита.15
           Холандия има специален закон за сродни на авторските права, приет през 1993г. В чл.5 холандския закон за сродните права е дал едно допълнително право на изпълнителите, правото на защита на репутацията или “право на уважение”, аналогично на авторите.16
           От краткия преглед на чуждото законодателство, можем да се похвалим, че българският ЗАПСП следва европейските традиции и непрекъснато се съобразява  с тях. Нашият законодател достатъчно добре е посочил, че правото на авторство и правото на авторско име са неотчуждими и дори да бъдат прехвърляни, това няма да има правна стойност Останалите  неимуществени авторски права -  шест на брой, /от които не за пренебрегване са запазване целостта на произведението и възможността за спиране използване на произведението, поради промяна в убежденията /, са отчуждими, но само при наличието на изрично упоменаване в писмена форма.  
           Уредбата  в ЗАПСП на неимуществените права на авторите, артистите-изпълнители, продуценти и радио- и телевизионни организации е изчерпателна. Единственото, което остава е тя да бъде прилагана в отношенията между автор или носител на сродно на авторското право и ползвател.  

автор Ралица Каналева-Иванова , публикация в сп.”Собственост и право” бр.11/2004г